topНачалоИсторияЗа читалищетоГалерияКнига за гости

Читалище "Христо Ботев" - село Копаница

 

Театралната сцена – място за изява на местни таланти

Суровакарите от Копаница – стил, традиция и приемственост

Танцьорите в Копаница не са вчерашни

Библиотеката

"С цървулите на баба – в Европа" – успешен старт на работата по проекти

Спомени на Асен Славчев за основаването на първия танцов състав

Женска певческа група

 

Театралната сцена – място за изява на местни таланти

            Любителският театър в Копаница има дълга история, датираща още от 40-те години, когато в него участват ученици и младежи, ръководени от учителите в местното училище. В сцена се превръща дъното на дългия коридор на училището, а самият той не може да побере многобройната публика. На обществени начала се построява т. нар. „Барака” в училищния двор и тя поема функциите на кинозала и театрален салон. Там се представят пиеси, провеждат се вечеринки, с участието на местни самодейци. От тук започва кариерата на нашия прочут съселянин – музикант, певец и майстор на музикалните инструменти Станчо Стоилов. През 50-те години театралната самодейност продължава да живее. Участници в трупата са Ивайло Кирилов, Стоян Гоцев, Василка К. Гоцева, Генчо Владимиров и много други. Освен в Копаница, театърът гостува и в някои съседни села.
            Истинско възраждане за театралната самодейност в Копаница започва с откриването на читалищната сграда. Още през 1978 г. е поставена първата пиеса – комедията от Иван Вазов „С чужди драг, вкъщи враг”, в която участват Генчо Владимиров, Стана Тренева, Василка Кирилова, Нада Серафимова, Генчо Николов, Петър Наполеонов, Божичко Велинов, Юлия Кирилова и Нели Венкова. В следващите години пред публиката в Копаница се представят една след друга пиесите „Руска” – 1979, „Върла магесница” – 1980, „Под чехъл” – 1981, „Женско царство” – 1984, „Свекърва” – 1986 и отново „Върла магесница” през 1987. Комедията „Върла магесница” на Александър Гергинов, една от най-успешните на трупата, е играна в Копаница няколко пъти в препълнен салон. Представяна е и в редица села – Долни Раковец, Върба, Дивля, Богданов дол, Владимир, Бобораци. През 1983 г. в с. Извор се провежда общински преглед на театралната самодейност. Нашата трупа се представя с „Върла магесница” и е класирана за участие в Седми републикански фестивал на художествената самодейност. Там е завоюван и най-големия успех за театъра. Под режисурата на Елка Боянова е представена пиесата на Ст. Л. Костов „Женско царство”. Трупата печели бронзов медал, а Елка Боянова за режисура – сребърен.

Върни се в началото на страницата

Суровакарите от Копаница – стил, традиция и приемственост

                        По думите на възрастни хора от селото, обичаят да се ходи по сурова е много одавнашен. В предвид на това, че селото е много разпръснато /23 махали/ някога по сурова се е ходело на махленски принцип – по 10-15 човека, ергени и млади женени мъже. Облеклото им е било характерната за нашия край белодрешковска носия, върху която са обли­чали обърнат с вълната навън кожух от овчи кожи, колан със звънци и хлопотари и неголяма маска, изобразяваща чудовище, направена от кожи, рога, пера и др. Носели дърве­ни саби или тояги-криваци, които размахвали под думкането на тъпана, играейки ритуално във всеки дом.
                        От 1948-49 година чита­лището започва да разви­ва по-активна дейност, от тогава води началото си и футболния отбор на селото. Младежите се организират в една по-голяма суровакарска група, която дарява събрани­те средства на читалището и на футболния отбор. Тази традиция се запазва повече от 50 години. През всичките тези години десетки са запа­лените суровакари, участни­ци в групата. Трябва обаче да откроим името на Аспа­рух Цанков Гиргинов – булюкбашия, водил групата повече от 30 години. В последните години с голям принос са и братята Петър и Бисер Петкови, които и в момента са в основата на групата.
                        Многобройни са участията на групата в Регионални прегледи, Национални и Международни фестивали, завоюваните награди – също. Особено ценни са тези от най-престижния Международен маскараден фестивал в България – "СУРВА" в гр. Перник – 1996 г., 2000 г. и 2002 г. – Награди за Суровакарска група, 2004 г. – 3а детска група, 2006 г. – Награда на областния управител и 2008 г. – Награда а обучение в традицията и тези от Международния маскараден фестивал "КУКОВЕ" в гр. Раковски – през 2004 г. и 2008 г. – 3а облекло и маски, и през 2005 г. и 2006 г. – 3а оригинално представяне.
                        Най-радостното е, че този древен обичай, пренасян през вековете привлича и най-малките – децата на Копаница. От 2003 г. е сформирана  Детско-юношеската  суровакарска група към читалището, в която участват повече от 20 деца. Не малко са завоюваните отличия – Първа награда от Националния детски фолклорен фестивал "Слънце иде" в с. Дрен през 2003 г., Специалната награда на Община Тетевен за оригинално представяне на автентичен фолклор от Националния детски фолклорен събор Тетевен – 2004 г. и Втора награда за обичай от същия фестивал през 2006 г.

Върни се в началото на страницата

Танцьорите в Копаница не са вчерашни

            През есента на 1977 г. година Симеон Манов сформира танцов състав. Желаещите са много, но всички започват от нулата и работата върви трудно. Въпреки всичко една година по-късно, през есента на 1978 г. с костюми взети под наем от ДЦЗ “Гранитоид” в гр. Батановци танцовият прави първия си концерт.
            През 1979 г. са закупени първите костюми на състава. Отличният акордеонист Владко Андонов е корепетитор, помагат му Митко Ананиев и Павлин Николов. В началото на 1980 г. ръководител на състава става Петър Петров – хореограф от Перник, а следващата година го заменя Иван Петков, също перничанин. Той работи със състава, вече само женски, до 1984 г. и през сезона 1985-1986 г. След прекъсване от 2 години, през 1989 г. ръководител става Ставри Велев, който работи с младежите 2 години. Прави се поредния опит да се привлекат и момчета, но до сцената стигат само трима –  Иван Благоев, Георги Иванов и Стефан Чудомиров. Следва поредно прекъсване и отново възстановяване през 1995 г. под ръководството на Сийка Василева. Участията на групата са не само на нашата сцена. Групата участва концерти в редица села – Прибой, Върба, Кленовик. Освен сценични танци групата разучава и автентични хора на песен и в съпровод на гайда. Поради липса на средства за изплащане на хонорар на ръководителя на състава, с тази работа се захваща читалищния секретар Василка Кирилова. Постепенно обработените танци остават на заден план. Акцентът се поставя върху автентичните, местни хора на песен и в съпровод. С групата като музикант работи професионалният гъдулар Димитър Митов. Успехите не закъсняват. Групата печели призови места във всички фестивали, в които участва:

2000 г. – Първа награда от националния събор на народното творчество в Копривщица

2001 г. – Втора награда от Първи национален детски фестивал за автентичен фолклор „Слънце иде” с. Дрен

2002 г. - Първа награда от Втори национален детски фестивал за автентичен фолклор „Слънце иде” с. Дрен

2003 г. – Първа награда за цялостно представяне от Трети национален детски фестивал за автентичен фолклор „Слънце иде” с. Дрен

2004 г. – Специална награда на община Тетевен за оригинално представяне на автентичен фолклор от Петия национален детски фолклорен събор „Тетевен – 2004”

2005 г. – Първа награда в Петия национален детски фестивал за традиционен фолклор Грамота за постижения от Копривщица 2005 Специална грамота за участие в Пети детски етнофестивал „Децата на балканите заедно за Европа”

2006 г. – Втора награда от Шести национален детски фолклорен събор „Тетевен 2006” Първа награда за цялостно представяне от Шести национален детски фестивал за автентичен фолклор „Слънце иде” с. Дрен

2007 г. – Първа награда за смесена танцова група от четиринадесети регионален детски празник „Чичо Стоян” с. Дивотино Грамота за участие и плакет от девети международен фестивал за автентичен фолклор „Дорково 2007”

Върни се в началото на страницата

Библиотеката

            Детската ми мечта не е била да стана библиотекар, но случайно стечение на обстоятелствата – моето дипломиране и откриването на щатна, читалищна бройка за секретар-библиотекар в нашето читалище, предопредели живота ми. Свърза го здраво със селото и читалището. Станах библиотекар случайно, но възможността за контакт с много хора и непрекъснатият досег с книгата ме накара да обикна професията си. Завърших Държавния библиотекарски институт, специалност "Библиотекознание и библиографии" и вече 30 години правя всичко, което е по силите ми в полза на селото и на хората му.
         Професията библиотекар не е толкова лесна, колкото изглежда отстрани, а съчетана със секретарската става още по-отговорна и задължаваща. Библиотекаря е длъжен да събуди читателя у всяко дете, да намери начин да удовлетвори, когато може или да разшири интереса на вече изградения читател. Секретаря трябва да работи така, че да направи съмишленик на читалищното дело всеки, да го накара да се
чувства полезен. С радост мога отбележа, че копаничани са изключително отворени и отзивчиви към читалището си.
            Библиотеката ни е едно от нещата, с които се гордея. Тя е най-хубавото и приветливо помещение в читалището. Подредена и достъпна, добре организирана дава възможност да бъдат удовлетворени по-голяма част от читателските търсения. Има изработен и добре подържан Систематичен каталог и Картотека на ученическите издания "Гимназист" и "Кандидат гимназист" което улеснява търсенето.
            В настоящия момент библиотеката ни разполага с 5051 тома литература, като ежегодно фонда й се обогатява с 20-30 нови книги, закупени със средства, дарени от
Лазарките. През 2007 г., само благодарение на спечеления проект по Програма
"Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност" на Министерство на културата, в библиотеката постъпиха 64 тома, подбрани съобразно нуждите на чичателите.
            През 2007 г. 57 души са читателите търсили и по-често намирали нужната информация. Най-голям е броя на учениците и студентите, ползващи библиотеката – 70%, а пенсионерите са само 15 %.
            С масовото навлизане на новите технологии в живота на хората, нуждата от осъвременяване на библиотечната работа се изостри. Това което вчера е било достатъчно, днес не удовлетворява. Наличието на интернет в съвременната библиотека не е въпрос на престиж, а ежедневна необходимост. Това в пълна степен се отнася и за нашата библиотека. И това, което аз си пожелавам в юбилейната година за читалището ни, е да се сдобием със съвременна компютърна техника и интернет.

Василка Кирилова

Върни се в началото на страницата

"С цървулите на баба – в Европа" – успешен старт на работата по проекти

         Работата по проекти е от изключително важно значение за съвременното читалище.
         Чрез тях се постига допълнително финансиране, както на основните дейности, така и за подържане и модернизиране на материалната база и техническото оборудване.
         От 2004 в. нашето читалище е разработило, спечелило и реализирало самостоятелно 6 проекта. Два от тях са за ремонтни дейности. По допълващата субсидия за 2004 г. беше направен ремонт на библиотеката, а през 2007 г. беше изграден санитарен възел в сградата на читалището.
            Проектът "С цървулите на баба – в Европа" беше разработен и реализиран на два етапа. С първият спечелихме финансиране за закупуване на 20 чифта цървули за самодейните колективи по "Дарителска програма на FORD Мото Пфое за опазване на природното и културно наследство на България". С вторият получихме средства за закупуване на 23 чифта цървули за детската фолклорна група по Програма за подкрепа на музикалното и танцово изкуство на Министерство на Културата. Програмата "Читалищата – информационни посредници в селските райони" на фондация за развитие "Читалища" цели да развие селското читалище като център за информация и посредничество.
            Чрез включването ни в мрежата от 80 селски читалища от цялата страна, желаещи да се развиват в тази насока, нааашето читалище се сдоби с компютър и мултифункционално устройство и възможност да представя административни и информационно-консултантски услуги, а читалищния секретар беше обучен как да го прави. Последният спечелен и реализиран проект на чителището е по Програма "Българските библиотеки – съвременни цен¬трове за четене и информираност" на Министерство на културата, чрез който бяха закупени 64 тома книги.
            В последните три години читалището ни е работило по редица проекти като партньор на Областната  управа в Перник при ремонта на фасадата и покрива на читалището, на отдел Култура на Община Радомир при реализиране на проект "Моята Европа – тук и сега, в Радомир", читалище "Напредък" гр. Радомир по проект "От социални помощи – към заетост" и Международния фонд "Единство на православните народи", представителство в България при изпълнението на проект "Различният от мен е мой приятел", финансиран по Програма „Младеж" на Европейския съюз. В него взеха участие момичетата от младежката фолклорна формация към читалището. Проекта беше реализиран от 5 до 15 септември 2006 г. в курорта Албена с участието на младежки групи от Литва , Естония, Черна гора, Молдова, Русия и България. В Албена, освен заслуженият отдих, нашите момичета получиха възможност да се запознаят и сприятелят със свои връстници от другите страни, както и да представят нашата традиционна култура и българската кухня във вечер посветена на България.

Върни се в началото на страницата

Спомени на Асен Славчев за основаването на първия танцов състав

         Беше   есента на 1959 г., когато се уволних от казармата. Работа нямаше и аз се записах да уча в Техникума по металургия на черните и цветни метали в гр. Перник, където приемаха след завършено средно гимназиално образование, а след завършването му назначаваха на работа по разпределение. При пътуванията ми за училищте с влака редовно се виждахме със Симеон Манов Стоянов, който работеше в рудник „Толбухин" и беше танцьор в танцовия състав на рудника. При тези разговори възникна идеята за създаване на танцов колектив към читалището в Копаница. Споделихме я с още няколко младежи от селото и насрочихме първата сбирка на мъжкия състав – Симеон Манов, аз – Асен и братята ми Йордан и Васил Славчеви и Аргил Борисов.
         Започнахме да разучаваме хора – граовско, старо брезнишко и др. само на команди раз, два, три – нямахме музика. Йордан Славчев предложи собствения си грамофон – стар модел с чупливи плочи и игличка, която често заточвахме ръчно, за да подобрим качеството на звука. По-бързо темпо постигахме като пускахме грамофона на бързи обороти.
         На първата репетиция на жива музика мъжкия състав беше на ниво. Свиреха ни най-големите майстори на народната музика от Радомир – прочутия акордеонист Яшко и ненадминатия кларнетист Пиле.
         Още на първата репетиция музикантите бяха изумени от нашите изпълнения. Яшко подскочи от радост и каза : „А бе, Симчо, все едно че гледам танцовия съсдтав на рудник „Толбухин"! Той свиреше на първенеца на Пернишки окръг – танцовия състав на рудника.
         Репетициите провеждахме в така наречената „Барака" – специално помещение за събрания, вечеринки и други обществени изяви.
         След няколко репетиции на мъжете, набрахме и девойки за женския състав, а именно – Теменужка Герасимова, Искра Живкова, Стана Тренева и Маргарита Павлова.  След  усилени тренировки с помоща на грамофона и през 8-10 дни, и с жива музика, състава заработи много добре. Това ни даде самочувствие и замислихме организирането на първия концерт в селото. Тъй като само с танцовия състав     програмата беше недостатъчна, подготвихме няколко изпълнения на песни и една театрална сценка.
         На първото представление „Бараката", която събираше около 100 човека беше препълнена и с много правостоящи. Представлението мина много добре, като със събраните средства едва се разплатихме с музикантите, както за концерта, така и за репетициите. Всички участници бяхме облечени в оригинални носии, събрани от нашите баби и дядовци. За момчетата – бели елеци, чеширье и чорапи ,червени пояси, черни кожени калпаци и опинци. За момичетата – ръчно изработени литаци, параленти, шарени чорапи и опинци.
         След тази изява желаещите да участват в състава се увеличиха. Създаде се и певческия състав и заедно с танцовия и театралния започнахме да изнасяме концерти в други села – Борнарево, Извор, Богданов дол и др. В основата на певческия състав бяха Станчо Стоилов, Венетка Стоилова Тренева, Лиляна Димитрова и др.
         Танцовия състав се представяше много успешно и на прегледите на художествената самодейност в гр. Радомир и гр. Перник, за които ни
присъждаха парични и предметни награди. Всичко това се съхраняваше в кметството и в училището, но за голямо съжаление, поради небрежност, при преместването на канцеларията на кметството всичко е Загубено.

Асен Славчев

Върни се в началото на страницата

Женска певческа група

            Повече от 50 години са минали от времето, когато тъжните жътварски песни огласяли нивите, нажежени от слънцето. Само по-възрастните копаничани са имали удоволствието да слушат оригиналните изпълнения на уморените жътварки. Да пееш, когато вършиш най-тежката полска работа е нещо, което не може да се обясни. Благодарение на самодейките към читалището, и ние по-младите, сме се докоснали до очарованието на тези песни. Помним гласовете на баба Тана Мастакова, на баба Гоцка Митова, на баба Станка Гюзелова – красиви и силни, каращи те да настръхнеш. Песните за Крали Марко , много популярни в нашия край, сме слушали в изпълнение на Милчо Костов и Стефанка Владимирова. Те заедно с Цеца Якимова, Василка Маринова, Василка Костова, Славка Зарева, Ревка Илиева, Емилия Кирилова станаха основата на певческата група към читалището, която се опитва да пази и възпроизвежда както местния фолклор , така и българската народна песен като цяло. Заедно с присъединилите се по-късно Нада Серафимова, Нада Кирилова, Виолета Миланова, Нина Димитрова, Дана Тасева нашите певици участват както в организираните от читалището тържества, така и на няколко национални фестивали. Най-големият успех на група дo сега е спечелването на Грамота за постижения от Националния събор на народното творчество в Копривщица през 2005 г. и завоюваното Второ място на Първия Национален фестивал на старата градска песен, "Пей сърце" в гр. Кюстенцдил през септември 2007 г.

Върни се в началото на страницата